Арх. Христо Генчев: Как българите да надделеем във Войната на бъд...
Арх. Христо Генчев, Академичен конгрес за национална политик:
Проблемът е акритски: Как да бъде защитен (Европейският) Тил от диверсии+провокации и/или от широкомащабни нападателни дейности на постоянни армии. Военните дейности, най-малко първоначално, се развиват върху земята на акритите; тази земя поема най-силния вражи удар. За да бъдат избегнати разрушенията+опустошенията на акритската (в случая: Българската) гранична земя, военното поле би трябвало да бъде изнесено час по-скоро на непозната територия. Това не може да бъде реализирано от Българската армия без предварителна подготовка+насищане на крайграничната ни земя с гражданска+военна инфраструктура; това е така наречен РОКАДНА инфраструктура. Това разбиране има единствено боен смисъл – отговор на относителната тромавост на континенталната, сухопътната защита с/у изключителната маневреност на морския десант. Пример: Изборът на Нормандия пред Па дьо Кале за място на съюзническия десант през август 1944 година е Голямата Тайна на Втората международна война.
Опасения: Българите-акрити пазим Европа откъм най-вероятното място -„ Изток’а “, бил постоянно Рlace d`armes на агресорите (= Атила, монголи, османлии, руснаци, перси, араби,...) по суша. Било е постоянно по този начин – българската част на римската VIA MILITARIS съответствува с поречието на река Марица. Очакваните ДНЕС(!) рискове са по-скоро морски нашествия:
1. Руската откъм Черното море и
2. Откъм Бялото море, прегазвайки гръцката отбрана, която е обичайно насочена/ориентирана по този начин, че да отрази идващо от север. Агресия от югоизток+юго-запад, само че в обход на Анадола е вероятен единствено при огромен интернационален спор като ВСвВойна; тогава агресорът би предпочел поречията на река Места и река Струма.
3. По суша страната ни може да бъде нападната от запад, сходно на войната в 1885 година. В евнтуален предстоящ сходен акт, агресорът би бил доста омекотен от КОРИДОР № 10, на който България може да опълчи (макар и с най-малко 10-годишно закъснение) тунелът под Петрохан.
България е незащитима откъм север. Това го знаем от пролетта на 1913 година; днешните механически благоприятни условия вършат понтонното създаване на мостове още по-лесно от преди. Общото ни наличие в ЕСЪЮЗ обаче направи от дунавско-добруджанската граница източник на сигурност и дори – на българска мощ.
Предстоящо за извършване: Преди всичко - Изграждането на РОКАДНИ авто- и жп,-трасета по дължината на Черноморския бряг (нашия + евнт. румънския). Като архитект на Транспортния проект на Бургас (1962), първопремиран на варненския градоустройствен конкурс (1968) и създател на транспортния проект на Черноморското ни крайбрежие (1980-те) постоянно съм предложил в близкия му Тил построяването на РОКАДНИ ТРАНСПОРТНИ ВРЪЗКИ. Бил съм уверен, както и в този момент, че това е (териториално+градо-)устройствена нужда за ГРАЖДАНСКОТО развиване на нашето ЧЕРНОМОРИЕ.
Идеята за РОКАДНИ ВРЪЗКИ постоянно беше посрещана с екстаз от колеги+администратори, само че се натъкваше на непонятен „ отпор във високите властови етажи “(- мислехме си ние.) Стигна се до такава степен, че в Началото на ПРОМЕНИТЕ бе осъществен бойкот против завършването на единствения 3-км жп-тунел на Източна СТАРА ПЛАНИНА - на жп-отсечката „ Синдел-Карнобат “. На дело взривен бе тунелът, дружно с проходческия щит, (останал заклинен) в него; „ НЯМАЛО ПАРИ “, а през днешния ден като има? Тогава бе акт - непонятен за мен. Днес знам – Някой желае да НЕ среща боен отпор при предстоящ негов десант на нашия – Българския черноморски бряг. Скандалното е, че с този Някой се кълнехме десетилетия наред във безконечна дружба.
Тоталната война. Тил: Поготовката за една бъдеща, не дай Боже, война е също тотална, каквато ще е и войната – тотална. Освен на границата, където ще ни бранят акритите, тя ще бъде водена и надълбоко в европейския Тил. Но ще е най-безжалостна в близкия Тил. Там, недалече от фронта са работилниците по поддръжка и поправка на оръжие, возила и други техника. там са складовете и цеховете за „ консумативи “ (= горива, снаряди и други муниции, храни), щабове и лечебни заведения,... и прочие
Системата " Близък Тил " е взимосвързана, а като цяло има директни връзки с (жп-) възли+пристанища+летища. София е Близък Тил при евнт. спор със Сърбия.
Меридиан 26: При инвазия откъм Черно море страната ни разполага с чудесно проведен Близък Тил - урбо-меридиан 26. В средата му е град Казанлък (= Българската оръжейница); в двата му края – пристанищата Русе+Деде Агач (= Александруполис!). По дължината на МЕРИДИАН 26 е съсредоточена най-ГОЛЯМАТА ИНДУСТРИАЛНА МОЩ НА СТРАНАТА НИ. Мощ на единствено стотина км раздалеченост от место-битката на акритите.
Всичко приказва в интерес на изказванието, че постоянно България (под-)съзнателно е възприемала Черното море като „ уредник “ на ГОЛЯМАТА ЗАПЛАХА. Част от тази подготовка е и разполагането на столицата допустимо най на запад. Изводът от казаното дотук е, че ще би трябвало да бъдат осветлени достолепията, както и слабостите на Близкия гръб - МЕРИДИАН 26 и в точния момент отстранят. Още в лятото на 1947 година съветският флот (на-)прави свое, лично картографиране на нашите крайбрежни води; бях му очевидец в Царево.
Да опазим хората. Съединени американски щати завоюваха за англичани и руснаци ВСвВойна с необмислен въздушен гнет над ДЪЛБОКИЯ (бе граждански) ТИЛ. Няма средство цялото (а би трябвало!!) население да бъде скрито-покрито в убежища+тунели. Гарантирано може да бъде опазен живота на единствено част – ½ или дори единствено 1/3... при изискване, че то напусне в точния момент въздушната ЦЕЛ.
Регионалистиката (= териториалното устройство) може да помогне в постигането на сходна цел; прекомерното концентриране на популацията в малцина градове е с неприятни последствия за здравето на жителите му, като основава и проблеми на градския транспорт, жилищния въпрос, издръжка и доставяне, като ражда далавера с недвижимостите.
Въпреки това през днешния ден в Атина+Пирея живее ½ от 10 милионна Гърция. В 2022 година в Истанбул (= Цариград; тур.) са живели 16 млн души. Два ужасяващи образци, които (само комунистическата или бе цялата?) България не последва. От 50 години насам едно планирано число не се трансформира – това на оптималния брой на софийските поданици: 1 ¼ млн. Съобразно него се оразмерява ВСИЧКО в един град: територия, транспорт, публично обслужване,... Нерде София, нерде Атина, а за Цариград да не приказваме. Двата града са с на дело незащитено население – предмет/обект на евнт. бъдещо изнудване (до очевидно тяхно нападане надали ще се стигне! Брррр...)
Достойнства от предишното ни: София лежи измежду (полу-)планини, добре залесени, тоест - тя изобилства с опция за всеобщи укрития. А може ли и без тях?
Българският отговор е: „ Може, въпреки и не напълно без! “. Отговор-резултат на десетилетия съзнателна политика на разсредоточаване на населението; тя стартира с това, че функционалностите на до тогава мощните 8 на брой регионални центрове като Ловеч, Хасково,... трябваше да бъдат споделени с още 20 града като Плевен, Габрово, Велико Търново, съотв: със Стара Загора и Кърджали... Това увеличи престижа на градове като Силистра, Благоевград, Смолян, Ямбол,...; това бяха новите окръжни градове.
С сходни удобни последствия е и задаващото се (откъм Западна Европа) съкращавате на работната седмица. При нейния двусменен вид резултатът (защите-ност на гражданското население при въздушни нападения) от към този момент наличното се удвоява и то от през днешния ден за на следващия ден.
През 80-те години мнозина, включително и създателят обмисляха нова промяна. Т.нар. „ селищни системи “ разрешаваха и на, до тогава – надълбоко провинциални селища (няколко десетки като Севлиево, Разлог, Карнобат,..) да поемат част от работата на окръжните градове. Промените загърбиха този въпрос. Решен, този въпрос шеше да постави финалния щрих на тази българска извоювана (МИРНА!) борба за запазването на (не е единствено емоционална) връзката/ наличието па българина със село+земята му. Развита+опазена тя прави всеки българин самостоятелен отн. издръжка, презимуване, жилище и най-същественото: обвързван посредством личен и този на предците му витален опит с българското минало, с българската взаимност и схващане за персонална независимост.
Арх. Христо Генчев
Проблемът е акритски: Как да бъде защитен (Европейският) Тил от диверсии+провокации и/или от широкомащабни нападателни дейности на постоянни армии. Военните дейности, най-малко първоначално, се развиват върху земята на акритите; тази земя поема най-силния вражи удар. За да бъдат избегнати разрушенията+опустошенията на акритската (в случая: Българската) гранична земя, военното поле би трябвало да бъде изнесено час по-скоро на непозната територия. Това не може да бъде реализирано от Българската армия без предварителна подготовка+насищане на крайграничната ни земя с гражданска+военна инфраструктура; това е така наречен РОКАДНА инфраструктура. Това разбиране има единствено боен смисъл – отговор на относителната тромавост на континенталната, сухопътната защита с/у изключителната маневреност на морския десант. Пример: Изборът на Нормандия пред Па дьо Кале за място на съюзническия десант през август 1944 година е Голямата Тайна на Втората международна война.
Опасения: Българите-акрити пазим Европа откъм най-вероятното място -„ Изток’а “, бил постоянно Рlace d`armes на агресорите (= Атила, монголи, османлии, руснаци, перси, араби,...) по суша. Било е постоянно по този начин – българската част на римската VIA MILITARIS съответствува с поречието на река Марица. Очакваните ДНЕС(!) рискове са по-скоро морски нашествия:
1. Руската откъм Черното море и
2. Откъм Бялото море, прегазвайки гръцката отбрана, която е обичайно насочена/ориентирана по този начин, че да отрази идващо от север. Агресия от югоизток+юго-запад, само че в обход на Анадола е вероятен единствено при огромен интернационален спор като ВСвВойна; тогава агресорът би предпочел поречията на река Места и река Струма.
3. По суша страната ни може да бъде нападната от запад, сходно на войната в 1885 година. В евнтуален предстоящ сходен акт, агресорът би бил доста омекотен от КОРИДОР № 10, на който България може да опълчи (макар и с най-малко 10-годишно закъснение) тунелът под Петрохан.
България е незащитима откъм север. Това го знаем от пролетта на 1913 година; днешните механически благоприятни условия вършат понтонното създаване на мостове още по-лесно от преди. Общото ни наличие в ЕСЪЮЗ обаче направи от дунавско-добруджанската граница източник на сигурност и дори – на българска мощ.
Предстоящо за извършване: Преди всичко - Изграждането на РОКАДНИ авто- и жп,-трасета по дължината на Черноморския бряг (нашия + евнт. румънския). Като архитект на Транспортния проект на Бургас (1962), първопремиран на варненския градоустройствен конкурс (1968) и създател на транспортния проект на Черноморското ни крайбрежие (1980-те) постоянно съм предложил в близкия му Тил построяването на РОКАДНИ ТРАНСПОРТНИ ВРЪЗКИ. Бил съм уверен, както и в този момент, че това е (териториално+градо-)устройствена нужда за ГРАЖДАНСКОТО развиване на нашето ЧЕРНОМОРИЕ.
Идеята за РОКАДНИ ВРЪЗКИ постоянно беше посрещана с екстаз от колеги+администратори, само че се натъкваше на непонятен „ отпор във високите властови етажи “(- мислехме си ние.) Стигна се до такава степен, че в Началото на ПРОМЕНИТЕ бе осъществен бойкот против завършването на единствения 3-км жп-тунел на Източна СТАРА ПЛАНИНА - на жп-отсечката „ Синдел-Карнобат “. На дело взривен бе тунелът, дружно с проходческия щит, (останал заклинен) в него; „ НЯМАЛО ПАРИ “, а през днешния ден като има? Тогава бе акт - непонятен за мен. Днес знам – Някой желае да НЕ среща боен отпор при предстоящ негов десант на нашия – Българския черноморски бряг. Скандалното е, че с този Някой се кълнехме десетилетия наред във безконечна дружба.
Тоталната война. Тил: Поготовката за една бъдеща, не дай Боже, война е също тотална, каквато ще е и войната – тотална. Освен на границата, където ще ни бранят акритите, тя ще бъде водена и надълбоко в европейския Тил. Но ще е най-безжалостна в близкия Тил. Там, недалече от фронта са работилниците по поддръжка и поправка на оръжие, возила и други техника. там са складовете и цеховете за „ консумативи “ (= горива, снаряди и други муниции, храни), щабове и лечебни заведения,... и прочие
Системата " Близък Тил " е взимосвързана, а като цяло има директни връзки с (жп-) възли+пристанища+летища. София е Близък Тил при евнт. спор със Сърбия.
Меридиан 26: При инвазия откъм Черно море страната ни разполага с чудесно проведен Близък Тил - урбо-меридиан 26. В средата му е град Казанлък (= Българската оръжейница); в двата му края – пристанищата Русе+Деде Агач (= Александруполис!). По дължината на МЕРИДИАН 26 е съсредоточена най-ГОЛЯМАТА ИНДУСТРИАЛНА МОЩ НА СТРАНАТА НИ. Мощ на единствено стотина км раздалеченост от место-битката на акритите.
Всичко приказва в интерес на изказванието, че постоянно България (под-)съзнателно е възприемала Черното море като „ уредник “ на ГОЛЯМАТА ЗАПЛАХА. Част от тази подготовка е и разполагането на столицата допустимо най на запад. Изводът от казаното дотук е, че ще би трябвало да бъдат осветлени достолепията, както и слабостите на Близкия гръб - МЕРИДИАН 26 и в точния момент отстранят. Още в лятото на 1947 година съветският флот (на-)прави свое, лично картографиране на нашите крайбрежни води; бях му очевидец в Царево.
Да опазим хората. Съединени американски щати завоюваха за англичани и руснаци ВСвВойна с необмислен въздушен гнет над ДЪЛБОКИЯ (бе граждански) ТИЛ. Няма средство цялото (а би трябвало!!) население да бъде скрито-покрито в убежища+тунели. Гарантирано може да бъде опазен живота на единствено част – ½ или дори единствено 1/3... при изискване, че то напусне в точния момент въздушната ЦЕЛ.
Регионалистиката (= териториалното устройство) може да помогне в постигането на сходна цел; прекомерното концентриране на популацията в малцина градове е с неприятни последствия за здравето на жителите му, като основава и проблеми на градския транспорт, жилищния въпрос, издръжка и доставяне, като ражда далавера с недвижимостите.
Въпреки това през днешния ден в Атина+Пирея живее ½ от 10 милионна Гърция. В 2022 година в Истанбул (= Цариград; тур.) са живели 16 млн души. Два ужасяващи образци, които (само комунистическата или бе цялата?) България не последва. От 50 години насам едно планирано число не се трансформира – това на оптималния брой на софийските поданици: 1 ¼ млн. Съобразно него се оразмерява ВСИЧКО в един град: територия, транспорт, публично обслужване,... Нерде София, нерде Атина, а за Цариград да не приказваме. Двата града са с на дело незащитено население – предмет/обект на евнт. бъдещо изнудване (до очевидно тяхно нападане надали ще се стигне! Брррр...)
Достойнства от предишното ни: София лежи измежду (полу-)планини, добре залесени, тоест - тя изобилства с опция за всеобщи укрития. А може ли и без тях?
Българският отговор е: „ Може, въпреки и не напълно без! “. Отговор-резултат на десетилетия съзнателна политика на разсредоточаване на населението; тя стартира с това, че функционалностите на до тогава мощните 8 на брой регионални центрове като Ловеч, Хасково,... трябваше да бъдат споделени с още 20 града като Плевен, Габрово, Велико Търново, съотв: със Стара Загора и Кърджали... Това увеличи престижа на градове като Силистра, Благоевград, Смолян, Ямбол,...; това бяха новите окръжни градове.
С сходни удобни последствия е и задаващото се (откъм Западна Европа) съкращавате на работната седмица. При нейния двусменен вид резултатът (защите-ност на гражданското население при въздушни нападения) от към този момент наличното се удвоява и то от през днешния ден за на следващия ден.
През 80-те години мнозина, включително и създателят обмисляха нова промяна. Т.нар. „ селищни системи “ разрешаваха и на, до тогава – надълбоко провинциални селища (няколко десетки като Севлиево, Разлог, Карнобат,..) да поемат част от работата на окръжните градове. Промените загърбиха този въпрос. Решен, този въпрос шеше да постави финалния щрих на тази българска извоювана (МИРНА!) борба за запазването на (не е единствено емоционална) връзката/ наличието па българина със село+земята му. Развита+опазена тя прави всеки българин самостоятелен отн. издръжка, презимуване, жилище и най-същественото: обвързван посредством личен и този на предците му витален опит с българското минало, с българската взаимност и схващане за персонална независимост.
Арх. Христо Генчев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ